Относно концепцията за обществена безопасност

За никого не е тайна, че съвременната цивилизация е натрупала маса проблеми, свързани не само с биосферните и екологическите фактори, но и в социалната сфера не се наблюдава благополучие. И това не е свързано само с нечия персонална дейност по подтискане на биосферата и народите - проблемът е в бездействието на всички останали! А също така и в това, че декларираните от правителството цели често силно се отличават от целите, реално стоящи пред него. Но осъществяването на такова управление (в което достиганите цели се отличават от тези, на които уж работи държавния апарат, при това че достиганите цели не се афишират дори след достигането им, а обявяваните цели се провъзгласяват за “временно недостигнати” поради едни или други проблеми; но това, което се явява от гледна точка на едни проблем, не позволяващ достигането на една или друга цел може да бъде цел в управлението на други субекти) е възможно само в общество от политически и управленчески неграмотни хора. И извинение от рода: “Аз сам какво мога да направя?”, звучащо от устата на милиони, или “Нека правителството да направи така, че на всички да е добре” не помагат да се реши проблема, те само показват това, че извиняващият се с текущото положение на нещата е съгласен - съгласен да бъде управляван, така че някакъв “елит” да живее по-добре от него без особени причини или заслуги; съгласен да не разбира нищо от живота на обществото като цяло, сякаш животът му не зависи от живота на цялото човечество. Но това не е така.

Всяко общество така или иначе се управлява, и поради това глобалният исторически процес може да се разглежда в качеството му на глобален управленски процес, първо обхващащ множество процеси на регионално управление (политиката на регионалните държави и международните, не свързани с държавите сили: мафии, еврейската диаспора) и на второ място протичащите в йерархически висшите по отношение на него жизнени процеси на Земята и в Космоса.

Теоретичната основа на Концепцията за Обществена Безопастност е Достатъчно Общата Теория на Управлението (достатъчно обща, така че на нейната основа да може да се опише всеки процес на управление или самоуправление). От позицията на ДОТУ всички средства за управление на човешкото общество могат да бъдат разделени на обобщени групи, йерархия от приоритети, която се изгражда започвайки от най-действените към най-малко ефективните. Тези средства за въздействие на обществото, съзнателното използване на които позволява да се управляват животът и смъртта му са:

Информация от мировъззренчески характер, методология, с усвояването на която хората изграждат - индивидуално и обществено - свои “стандартни автоматизми” за разпознаване на частни процеси в пълнотата и цялостта на Мирозданието и определят във възприятието си тяхната йерархическа подредба и взаимна вложеност. Тя се явява основа на културата на мислене и пълнотата на управленската дейност, включвайки и вътре-обществено пълновластие както в пределите на региона, така и в глобален мащаб.

Информация от летописен, хронологически характер, включваща всички области на Културата и всички области на Знанието. Тя позволява да се види посоката на движение на процесите и да се сравнят помежду си различните области на Културата и Знанието. При владеене на съобразна с Мирозданието гледна точка, основана на чувството за мярка тя позволява да се отделят частните процеси, пропускайки “хаотичния” поток от факти и явления през “ситото” на тази гледна точка - субективната човешка мярка за разпознаване. (В настоящия контекст под култура се разбира цялата информация, която се предава по не генетически път през поколенията).

Информация от факто-описателен характер: описание на отделните процеси и техните взаимовръзки — това е информация от третия приоритет, към който се отнасят вероученията, религиозните култове, светските идеологии, технологията и фактологията от всички области на науката.

Икономическите процеси като средство на въздействие, подчинени на чисто информационните средства за въздействие чрез финансите (парите), явяващи се пределно обобщен вид информация от икономически характер.

Средства за геноцид поразяващи не само живущите но и следващите поколения, унищожавайки генетически предопределения потенциал за усвояване и развитие от тях на културното наследство на предците: ядрения шантаж - с заплаха от използване; алкохолния, тютюневия и подобен наркотичен геноцид, хранителните добавки, всички екологични замърсители, някои лекарства; “генното инженерство” и “биотехнологии” крият потенциална опасност.

Останалите методи на въздействие, най-вече силови — оръжие в традиционното разбиране на думата, убиващо и осакатяващо хората, разрушаващо и унищожаващо материално-техническите обекти на цивилизацията, веществените паметници на културата и носителите на техния дух.

Макар и да няма еднозначна разлика между методите на въздействие, защото много от тях притежават качества, позволяващи да ги отнесем към различни приоритети, но приведената тяхна йерархическа класификация позволява да се изведат доминиращите фактори на въздействие, които могат да се използват в качеството си на средства за управление и в частност в качеството си на средства за подтискане и унищожаване на управленчески-концептуално неприемливи явления в живота на обществото.

При използването на този набор вътре в една социална система това са средства за управление над нея. А при използването им от една социална система (социална група) над друга, при несъвпадение на концепциите на управление в тях тогава това е обществено оръжие т.е. средство за водене на война, в най-общото разбиране на това; или средство за поддържане на самоуправлението в друга социална система при отсъствие на концептуална несъвместимост в управлението на двете системи.

Указаната последователност определя приоритетността на указаните класове средства за въздействие над обществото, защото изменението на състоянието на обществото под въздействието на средствата от висшите приоритети има много по-големи последствия отколкото до въздействие на низшите, въпреки че протичат по-бавно и без “шумни ефекти”. Тоест за исторически дълги интервали от време бързодействието расте от първия към шестия, а необратимостта на резултатите от тяхното приложение, в много отношения определяща ефективността на решението на проблемите в живота на обществото веднъж и за винаги — пада.

За осъществяването на пълно управление на обществото е необходимо не само да се има представа от средствата за управление от висшите приоритети, но и да се въздейства на тях. Следователно да се избегне въздействието на информационните приоритети е невъзможно. Ако от войната може да се избяга там, където я няма, може да не се седи на нито една игла, практически е даже възможно да се отстрани от живота в обществото и да се премине към натурално стопанство. Но никой човек не е способен да подмени цялото общество със своята личност, и затова оставайки да живее в обществото, воля-неволя ще се наложи да се съобразява с него и с тези, които го управляват. Позицията на КОБ се заключава в това, че истинската демокрация е възможна само тогава, когато всеки член на обществото разбира, КАК се осъществява управлението на обществото в цяло, и ЗАЩО се осъществява това управление. Тоест всеки член на обществото да владее всички средства на управление и осъзнато в своята деятелност да поддържа целите стоящи пред него, като пред член на обществото и пред обществото в цяло. Но за достигането на единство на целите на цялото общество е необходимо достигането от всеки негов член на определена култура на мислене и светопознание.

Ако си спомним училищния курс по биология, известен на всички и погледнем в собствената си психика, то може да се твърди, че информационно-алгоритмичното обезпечение на човешкото поведение включва в себе си:

  1. вродените инстинкти и безусловни рефлекси (както на вътреклетъчно и клетъчно ниво, така и на нивото на тъканите, органи, системи и организма в цяло), а също и техните обвивки, развити в културата
  2. традициите на културата, стоящи над инстинктите
  3. собственото ограничено от чувствата и паметта разсъждение
  4. “интуицията изобщо” - това, което изплува от безсъзнателните нива на психиката на индивида, идва при него от колективната психика, явява се породено от илюзия от вън и одържимост в инквизиторското разбиране на този термин;
  5. Божието водителство в руслото на Промисъла, осъществявано въз основа на всичко предходно, с изключение на илюзиите и одържимостта като пряка инвазия отвън в чуждата психика въпреки желанието и осъзнатата воля на нейния обладател.

В психиката на всеки индивид има възможно или действително място за всичко това. Но съществува и това, което отделя човечеството от биосферата на планетата, обаче на това биологията, психологията и социологията не обръщат внимание, и за него не пишат нито училищните нито в университетските учебници. Смисълът на това премълчаване се състои от следното:
Всяко индивид от биологическият вид “разумен Човек” може да бъде носител на един от следващите повече или по-малко устойчиви в течението на съзнателния живот тип устройство на психиката:
Животински тип психическо устройство — когато цялото поведение на индивида е подчинено на инстинктите и удовлетворяването на инстинктивните потребности, без съобразяване с обстоятелствата.

Психическо устройство тип биоробот, “зомби” — когато в основата на поведението лежат определените от културата автоматизми, а вътрешният психологически конфликт “инстинкти” - културно определени автоматизми в поведенческите ситуации в повечето случаи се разрешава в полза на културно определените автоматизми. Но ако изменящите се обществено-исторически обстоятелства изискват отказ от традиционните в една или друга култура норми на поведение и изработка на нови, то “зомбито” отдава предпочитание на изградилите се традиции и се отказва от възможността за творчество.

Демоничното психическо устройство се характеризира с това, че неговите носители са способни да творят и със силата на волята си могат да престъпят и диктата на инстинктите и този на исторически изградилите се културни норми, изработвайки нови способи на поведение и разрешаване на проблемите, възникващи и в техния личен живот и в живота на обществото. Ще бъде ли това добро или зло в житейското разбиране на тези явления от окръжаващите — зависи от тяхната реална нравственост. Придобивайки една или друга власт в обществото демонизмът изисква безпрекословно служене на себе си, пораждайки най-жестоките и изтънчени форми за подтискане на заобикалящите го. Един от най-изтънчените варианти за принуждение на заобикалящите към добродетелност, в качеството му на образец на поведение е привел Ф. М. Достоевски в “Село Степанчиково и неговите обитатели” (Тома).

Човешкото психическо устройство се характеризира с това, че всеки негов носител осъзнава мисията на човека — да бъде Божий наместник на Земята. Съответствено с това обстоятелство той построява личните си взаимоотношения с Бог по Живота и съзнателно, чрез силата на волята искрено способства за осъществяването на Божия Промисъл така, както го чувства и разбира. Обратните връзки (в смисъла на указание на неговите грешки) се подават Свише така, че човек се оказва в едни или други обстоятелства, съответстващи смисъла на неговите молитви и намерения. С други думи Бог говори с хората с езика на жизнените обстоятелства.

Още един тип психическо устройство е породен от самите хора.
Низведеното в противоестественост психическо устройство — когато субекта, принадлежащ към биологическия вид “разумен Човек”, замътнява съзнанието си с различни психотропни вещества: алкохол, цигари и по-тежките съвременни наркотици. Това води до противоестествено изкривяване на характера и физиологията на организма както от гледна точка на обмяната на веществата, така и от гледна точка на физиологията на биополетата, което води до много и разнообразни нарушения на психическата дейност във всичките и аспекти (започвайки от работата на органите на чувствата и завършвайки с интелекта и силата на волята), характерни за типовете психическо устройство животно, зомби и демоничен (носителите на човешки тип психическо устройство не замътняват себе си). Така човекообразният субект става носител на психическа организация, която няма естествено място в биосферата, и по качеството си не отговарящо на складиралите се поведенчески модели се оказва най-лошото сред животните. И за това негово нарушение на предопределения за него статус в биосферата на Земята той неминуемо получава въздаяние в Живота.

При това ако у субекта възникне наркотична зависимост, то той придобива трайно изкривяване на своето биополе. И съответно по параметрите на духа си той престава да принадлежи към биологическия вид “разумен Човек”. Освен това повечето наркотици се явяват генетични отрови, т.е. те нарушават работата на хромозомния апарат и разрушават хромозомните структури на тези, които ги приемат в организма си. Дефектните хромозомни структури се предават на потомството, което по един или друг начин нарушава здравето, потенциала за личностно развитие и творчество. Това е в още по-голяма сила ако зачатието преди системите по възстановяване на хромозомните структури, действащи в организма да успеят да поправят повредите. Но ако генетическите отрови постъпват в организма твърде често и в такива количества, че системата по възстановяване на хромозомните структури на организма не успяват да поправят всички повреди тогава потомството е просто обречено на израждане. Именно тези обстоятелства и позволяват да бъде наречен този тип психика — породен от самите хора и възпроизводим от културата на обществото — низведен в противоестественост.

За човешкото психическо устройство нормалната — неформална, извън догматична и не ритуална вяра в Бога по животът и действието в руслото на Божия Промисъл по своята добра воля т.е. за човека е нормално езичеството в Единобожието.

Типът на психиката зависи от възпитанието т.е. недостигането на личността в началото на младостта на човешко психическо устройство е резултат от порочността на културата на обществото и лошото възпитание от страна на родителите. Затова ставайки възрастен и осъзнавайки този факт човек е способен да премине от всеки тип психическо устройство към човешкото — основата за последващото личностно и обществено развитие.

В зависимост от статистиката на разпределението на хората по типове психическо устройство обществото поражда и своята социална организация, развива своята култура, или способства за консервацията на достигнатото състояние и рецидивите на опити за робовладение, или способства за това, че човешкото психическо устройство е признато за норма и гарантирано се възпроизвежда от културата при смяната на поколенията в качеството на основа за бъдещото личностно и обществено развитие на народите и човечеството като цяло.

Без достигането на човешко душевно устройство поне на повечето от членовете на обществото е невъзможно откриването и упражняването на властта от страна на народа, както е невъзможно и решението на тези глобални проблеми, свързани с жизнената дейност на вида Homo Sapiens, които към началото на XXI-ви век са надвиснали над цялата Земя.

Какво представлява концепцията за обществена безопасност?

Концепция [лат. conceptio]:

  1. система от възгледи, едно или друго възприемане на явленията и процесите
  2. единен, определящ замисъл, водеща мисъл в нечие произведение, научен труд (Словарь иностранных слов. 12-е изд., стереотип. — М.: С48 Рус. яз., 1985, 608 с.).
    Концепцията за обществена безопасност — това е и идея за построяването на наистина достойно за званието човек общество от хора, и определено възприемане на устройството на света, позволяващо да бъде въплътена тази идея в живота.

Сред информацията за КОБ има и икономически изследвания и теория, има трудове по идеологиите, и исторически анализи (голям раздел в основната книга “Мъртва вода” се нарича “Разхерметизация” и се явява исторически), и което е най-важно информация по методологията на познанието, способна да помогне да се достигне хармония между себе си и Бога, да се достигне човешко душевно устройство, да се научим да познаваме обективния свят.

Концепцията за обществена безопасност в тази съвкупност от трудове, в която съществува в момента е разработена, започвайки от 1987 г. от обществена инициативна група, избрала за себе си названието “Вътрешен Предиктор на СССР” (ВП СССР). От този момент СССР като държава изчезна, но дейността на обществената инициатива продължава под старото название не само затова, че то е станало своеобразна фирмена марка, но и затова че ние не признаваме (в правния смисъл) ликвидацията на СССР заради изпълнението на директивата на “световното задкулисие”, масонските ложи, ЦРУ и Съвета за национална безопасност на САЩ.

Вътрешния Предиктор на СССР: пояснение на приетата терминология

Терминът “предиктор-коректор” — название на един от методите във изчислителната математика. В него чрез последователни приближения се намира решение на задачата. При това алгоритъма на метода представлява цикъл, в който в последователност един след друг се изпълняват две операции: прогноза на решението и втората: проверка на прогнозата за удовлетворение на изискванията за точност на решението на задачата. Алгоритъма приключва в случай, че прогнозата удовлетворява изискванията към точността при решението на задачата.

Освен това, схемата на управление, в която управляващият сигнал се изработва не само на основата на информацията за текущото състояние на системата, но и на основа на прогнозата за нейното последващо поведение, също понякога се нарича “предиктор-коректор” (предсказател-поправящ в превод на български, макар по същество да е по-точно да се каже “предуказател-поправящ”). По схемата предиктор-коректор се осигурява по принцип най-високо качество на управлението, защото част от контурите на циркулация на информацията се оформят не чрез изтеклото минало а чрез прогнозируемото бъдеще. Това обстоятелство и позволява да се сведе забавянето на управлението относително отклоняващото въздействие към нула, а при нужда да се премине към изпреварващо управление, при което управляващото въздействие изпреварва причината, принуждаваща към управление. При разглеждане на конфликтни ситуации, от гледна точка на теорията на управлението схемата предиктор-коректор достатъчно често изключва даже възможността за противодействие на предварително готовата за него система.

Тоест термина “предиктор-коректор” е достатъчно широко разпространен сред специалистите с математико-технически профил на подготовка на Запад.

По отношение на социалните системи управлението по схемата предиктор-коректор, както се вижда от историята е било осъществявано още в древността. Така висшето жречество в древния Египет са се наричали “йерофанти” което е указвало на тяхното умение да четат съдбата (т.е. матрицата на възможните състояния), да предвиждат бъдещето. Последното се явява основа на управлението, защото: да управляваш означава — на базата на знанията за възможните състояние да привеждаш системата (в дадения случай — обществото) към конкретния избран вариант между множеството възможни. Естествено избирането на варианта е зависи от истинската нравственост и произволението на тези, които са се издигнали до предвиждането и управлението на неговата основа.

Жречеството се занимава със жинеречение в името на благото на обществото.

Фонетиката, коренната и понятийната система на руският език е такава, че тази фраза е невъзможно да бъде преведена на други езици без да се загубят някои нюанси в смисъла и много от асоциативните връзки. За да не измъчват момчетата и момичетата от Ленгли с необходимостта от адекватен избор на думи от американския лексикон, ние избрахме общоприетото словосъчетание предиктор-коректор, което вече носи необходимия ни смислов товар, макар и не в общ а в тесен технико-математически смисъл. По такъв начин ние изключихме възможността за това преводачите по думите на А. С. Пушкин “сменяемите коне на просвещението” 1, изпълнявайки социална поръчка, и подбирайки други думи да натрапят на англоезичния читател извратено разбиране на това, за което говорим ние.

Рускоезичния читател е полезно да знае терминът предиктор-коректор. Но по отношение на въпросите на историята и социологията той следва да използва думите на родния за много руски език: ЖРЕЦ, ЖРЕЧЕСТВО, ЖИЗНЕРЕЧЕНИЕ — въпреки, че за хиляди години знахарите — йерархията на византийците и преводачите на Библията — са опошлили и извратили обективно свойствените на тези слова смисъл:

Предвиждането, знанието, със слово на време да се насочва течението на живота на обществото към безбедност и благоустройство, удържайки обществото в хармония с биосферата на Земята, Космоса и Бога.

Знахарите за заети със себична експлоатация на обществото на основата на усвоеното от тях знание, поради което умишлено култивират в обществото невежество и преиначени знания.

В това се състои разликата на жречеството и знахарството.

Хармонията на обществото, неговата култура и биосферата на Земята предполага глобално ниво на отговорност и ГРИЖА за благополучието на всички народи на Земята. Понеже английският език в наши дни е най-много използван в качеството си на глобален език за общуване на различни хора, то на нас ни се наложи сами да се погрижим за това, че на всички англоезични да е понятно това, което ние искаме да донесем до тяхното съзнание, а не това, което биха пожелали да им наложат в качеството на наше мнение господарите на “сменяемите магарета на просвещението”.

Също така на нас самите не са ни нужни термините: “концепция”, защото съществува руската дума жизнестрой (бел. ред. жизнеустройство); “автократия (бел.ред. самовластие) на концептуалната власт”, защото в руския език е напълно възможно да се мине и без мъртвоезични слова.
Но нашите опоненти са длъжни да разберат, че с техния монополизъм е приключено. Образно казано: Ние наливаме нашата “ключова вода” в техните “стари мехове”, така че техните “мехове” да се спукат: на на не ни харесват нито техните “мехове”, нито тяхното замътняващо съзнанието “вино”!


  1. бел.ред. “подставные лошади просвещения” — сменяемите коне на пощенските станции, които са се ползвали, за да може пратката (идеята) да достигне по-бързо до крайния си адрес; щом конете са сменяеми, значи този, който изпраща пратката може да избере този, който ще предаде идеята по нужния на него начин; с други думи платените преводачи не са свободни по отношение на превода си, а тези като мен, превеждащи по свое желание са ограничени във времето, поне докато превеждат сами ↩︎